Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Гладиолът краля в градината - размножаване и отглеждане

Гладиолът краля в градината - размножаване и отглеждане

Гладиолът - краля в градината -  размножаване и отглеждане

Името произлиза от латинската дума "gladiolus", която в превод  означава меч. Това се обяснява с формата на листата, която се свързва със старинна легенда за произхода на растенията.

Легендата
В стари времена един жесток римски пълководец взел в плен войни от войските на траките. По римски обичай ги превърнал в гладиатори, които с битките си довеждали до екстаз жадните за зрелища тълпи. Веднъж той заповядал на двама от тях - красивите и смели верни приятели Сев и Терест, да се бият до смърт. Обявил двойна награда за победителя - обещание за свобода и ръката на своята дъщеря. Смелите доблестни мъже отказали да участват в такава битка. Те отказали да предадат дружбата си и честта на племето, към което принадлежат. Тогава разярените римляни ги убили. И станало чудо - в земята, на мястото, където при отказа си гладиаторите побили своите мечове, разцъфтели прекрасни цветя, обвити с мечовидни листа. Нарекли ги гладиоли. От тогава те са символ на вярност и дружба.

Цветя, деликатеси, амулети
В старинни ръкописи гладиолите се оценяват освен като красиви цветя и като полезни растения. Така по времето на философа Теофраст, последовател на Аристотел и автор на много трудове за растенията, гладиолите се ценели като много хранителен продукт. Техните луковици били използвани като деликатес, изпечени увити в тесто. Нещо повече, в трудовете на Плиний Стари намираме указания за използване на изсушените клубенолуковици на гладиолите като лекарство. В средните векове пък, известни с развитието на много инфекциозни болести, хората носели луковиците на гърдите си като амулети против зли сили и за извоюване на победа.

Световни любимци
От големия род гладиоли (Gladiolus) на семейство Iridaceae са познати около 300 вида многогодишни тревисти растения. Те са разпространени в Северна Европа, Средиземноморието, Крим, Кавказ, Турция, Средна Азия и в тропическите райони на Африка, Иран, Западен Сибир. Те са любими цветя в целия свят и се търсят като рязан цвят.

Съцветието има до 20 цвята
Цветоносното стъбло на гладиолите не се разклонява, с изключение на случаи, когато някъде е леко наранено. Високо, стройно, здраво, на височина достига от 30 до 200 сантиметра. Завършва с красиво лъкатушещо съцветие, което може да е едностранно, двустранно или спираловидно наредено. В съцветието се разпределят последователно 10-20 цвята, а едновременно може да цъфтят от 3 до 12. Всеки цвят е обвит от два зелени прицветни листа. Околоцветникът е прост. Съставен е от шест нееднакви по форма и размери перигонни дяла, които оформят несиметрична камбанка, в горната част леко издадена напред.

Цветовете са прости, кичести, къдрави
Най-често перигоните са гладки, но при новите сортове периферията им може да е нагъната, което създава впечатление за кичестост на цвета. В долната си част те са сраснали в тръбичка. Цветовете са двуполови - оформят тичинки и плодник. По форма на цвета сортовете се делят на 6 групи - прости, къдрави, съставни, насечени, кичести и драконови. Това са сортове, чиито цветове са с разни израстъци и шпори по перигонните листа. Размерите на цветовете при видовете са различни. Според това те се делят на: гигантски - когато ширината на напълно отворения цвят е повече от 14 см; едри - когато е 11-14 см; средни - 9-11,5 см; дребни -6-9 см и миниатюрни - по-дребни от 6,5 см. Плодът е кутийка. В нея има кафяви на цвят семена, които достигат 1-1,5 мм дължина. Обхванати са изцяло от доста широка, кръгла крилатка. Едрината и баграта на цветовете зависи от сорта.

Огромно разнообразие от багри
Създадени са сортове с огромно разнообразие на багри - от снежнобели, всички багри на дъгата до тъмнолилави, почти черни. Може да са с чисти тонове или с две багри. Има сортове с петна или щрихи, с различно обагрена периферия или с оформено око в средата. 

Гладиолите не са  капризни
Техните изисквания към факторите на живот са скромни. Мястото, което ще им се определи, трябва да е слънчево и защитено от силни ветрове. Почвата да е лека, да не задържа излишна вода, но да е богата на хранителни вещества. Най-подходящи са песъчливите почви, с лек примес на глина. В по-леките почви развитието протича по-интензивно, затова цъфтежът настъпва с няколко дни по-рано. Предпочитат богата почва

Правят се четири подхранвания
Препоръчва се да се направят четири подхранвания в строго определен момент. Първото трябва да е в началото на вегетацията. Използва се амониева селитра. Второто да съвпадне с фазата 5-и-6-и лист и трябва да включва азотни и калиеви торове в съотношение 1:2. Третото подхранване се прави в началото на бутонизацията и включва азотни, фосфорни и калиеви торове в съотношение 1:1:2. Четвъртото трябва да е в началото на цъфтежа. Използват се същите торове в посоченото съотношение.

Много ефектно е засаждането на петна в тревата.
Гладиолите може да се засаждат в групи, в композиции с други цветя, и на петна в тревни площи. Едно дребно изобретение в този случай е използването на специални пластмасови кошнички с множество прорези. Клубенолуковиците се нареждат в тях и се поставят на определеното място и дълбочина. Целта е водата безпрепятствено да достига до луковиците и контактът с почвата да е добър. Наесен обаче, когато ще трябва да се изваждат новополучените клубенолуковици, те се изваждат не поотделно, а с цялата кошничка. Така дребните детки не се откъсват от общото гнездо и не се губят из почвата.

Засаждането - през април
В нашата страна първото засаждане е възможно, когато почвата на дълбочина 10 см се затопли до 10ºС. Обикновено това е началото на април. За да се продължи срокът за реализация на продукцията, се прави график, който се съобразява с това, към коя група за цъфтеж принадлежат отделните сортове. Освен това засаждането продължава през няколко дни до края на юли, като количеството на посадъчния материал се разделя на партиди.
За най-едрите клубенолуковици трябва да се осигури хранителна площ 10 х 10 см. За по-дребните тя може да се намали.
Дълбочината се определя от типа на почвата. На леки почви тя е до 10 см, при по-дребен материал - 6-7 см, а при тежки почви максимално до 8 см.

Окопаване 
Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен това с разрушаване на кората се прекъсват образувалите се в нея капиляри, от които се изпарява почвената влага. Така едно навременно окопаване се равнява на поливане. Не забравяйте, че с окопаването се унищожават и многобройните кълнове на поникващите по това време плевели. С напредване на растежа на гладиолите обаче работата с мотика между растенията се затруднява, затова е необходимо само да се плеви. 

Прекалената влага е вредна
Много важно е кога и как поливате гладиолите. Най-добре е да правите това сутрин рано или късно след обяд. Целта е да се избегне съчетаването на високата влажност на въздуха и топлината, което благоприятствува развитието на фузарийното гниене. От него по-късно се заразяват клубенолуковиците, затова бъдете особено внимателни, когато растенията се дъждуват. Тогава благодарение на восъчният налеп листата изсъхват бързо и рядко се задържат капки по тях. Не трябва да се преовлажнява и почвата. Задържането на излишна влага около клубенолуковиците по-продължително време е фатално за здравето им.

Дълго са красиви във ваза
Много ценно качество на гладиолите е, че съцветията продължават да се красиви до изцъфтяване на последната камбанка. Затова колкото повече са пъпките в едно съцветие, толкова по-продължителен е декоративният ефект на потопените във вази цветя. Ако гладиолите леко са повяхнали, това не бива да ви безпокои. Освежете отрезите и потопете стръковете по-дълбоко във вода.

Прибиране на клубенолуковиците
Най-важното условие за успешното презимуване на посадъчния материал от гладиоли е правилно да се определи моментът за изваждането, след като клубенолуковиците са добре узрели. Важно е листата да пожълтеят постепено. Това означава, че асимилатите вече са преминали от тях в клубенолуковиците. Важно е в деня на изваждането почвата да не е кална. В процеса на изваждане се внимава да не се нараняват клубенолуковиците, защото всяка рана е входна врата за причинители на болести. Когато изтърсвате почвата, внимавайте да не разпилявате детките.

Съхранение при домашна обстановка
В личните стопанства посадъчният материал най-сполучливо се съхранява в избени помещения. В тях обаче има опасност от много висока влажност, което крие опасност от поява на мокро гниене. За да се избегне тази опасност, помещенията редовно трябва да се проветряват. Освен това близо до клубенолуковиците може да се постави съд с негасена вар. Тя е хигроскопична и поема излишната влага.
Ако количествата са съвсем малки, можете да поставите материала в хартиени пликове. Те предпазват от излишно изпаряване. Предварително обаче трябва да са надупчени, за да може клубенолуковиците да дишат нормално. Освен пликове, може да се използват и надупчени пластмасови съдове, окачени на проветриво достатъчно топло място.
 1