Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Гладиол – болести и неприятели

Гладиол – болести и неприятели

Гладиол – болести и неприятели 

Вирусни болести  

Пръстеновидното прошарване е по листата и по луковиците
Пръстеновидното прошарване е вирусна болест, която се появява по време на вегетацията по листата на растението. Проявява се като пръстеновидни бледозелени или жълтеникави петна по листата. По луковиците се наблюдават кафяви пръстенчета или петна по обвивните люспи. Вирусът, причинител на болестта, се пренася чрез луковиците.

Борбата
При появата на тази болест е трудно и практически невъзможно да се спасят растенията. Налага се да се унищожават забелязаните болни растения, както и болните луковици. Преди да се засадят, луковиците трябва да се прегледат добре и при откриване на болни да не се засаждат.
 
Мозайката често спохожда гладиолите
Мозайката е също вирусна болест и много често се среща по гладиолите.Проявява се по листата като мозаично изпъстряне с по-светли жълто-зелени петна. Подобно изпъстряне се появява и по цветовете. Но освен това цветовете, подобно на стъблата, може да бъдат деформирани. Цъфтежът при болните растения настъпва по-рано. Вирусът се пренася от тютюневият трипс (Trips tabaci).

Мерките
При поява на болестта се унищожават болните растения и луковици. Води се борба срещу трипса с химически препарати.

Бялата мозайка напада всички части на растенията
Тя също се причинява от вирус. По дължината на листата се появяват бледожълти до бели, мозаично пресечени ивици или ленти. Освен това, от вируса се деформират стъблата и се наблюдава грозно надебеляване в основата на цветовете. Венчелистчетата остават по-бледо обагрени от нормалните, понякога прошарени от белезникави ивички. Най-неприятно е, че цветните пъпки остават неразтворени и увяхват. Растенията, които са нападнати много рано, дори не успяват да образуват цветоносно стъбло и преждевременно загиват.
Единственият вариант за борба с болестта е унищожаване на заболелите растения.

Бактериални  

Бактериозата е болест на луковиците
По обвивните люспи на заболелите луковици на гладиола се появяват овално удължени петна. По-късно те потъмняват, разкъсват се и под тях се показват повреди по самите луковици. Петната са закръглени, отначало воднисти, светло-жълти. Скоро потъмняват и придобиват почти черна багра. Те хлътват и ги заобикаля леко издигната периферия, която се втвърдява. Понякога целите петна биват покрити от люспи, които отначало са лепкави, а на края - твърди и чупливи.
Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas marginata. По време на вегетацията тя преминава от старите заразени луковици в новообразуващите се, които ги заместват, както и новите детки. Благоприятни условия за развитието на бактерията са съчетаването на топлина и влажност, особено когато почвите са варовити и лошо дренирани. Бактерията прониква лесно в луковиците от рани и повреди от телени червеи и други вредители, развиващи се в почвата.

Предпазно
Борбата с бактериозата е ефикасна, когато се избират правилно места за гладиола - добре дренирани и с подходяща почвена реакция. Остатъците от болни растения трябва да се изгарят веднага след изваждане на луковиците. Местата, на които се отглежда, да се сменят така, че гладиолът да идва на същото място най-рано след четири години. За посадъчен материал да се използват само здрави луковици.

ОБЕЗЗАРАЗЯВАТ СЕ КЛУБЕНОЛУКОВИЦИТЕ
За да сте сигурни в успеха, преди засаждане потапяйте луковиците за два часа в 0,15% разтвор от калиев перманганат. Ефикасно е също потапянето на луковиците за 1 час във формалинов разтвор 1:120.

Гъбните

Кафявото гниене е най-опасната болест по гладиолите
Цветарите го наричат "фузариоза", защото се причинява от почвената гъба Fusarium oxysporum var.gladioli. У нас това е икономически най-важната болест по гладиолите. Нанася големи загуби на стопаните по време на съхраняване на клубенолуковиците. Тогава по повърхността им се появяват дребни воднисти петна с червеникаво-кафяв цвят. Постепенно те се разрастват, хлътнат и потъмняват, като достигат до черно. По петната се очертават концентрични кръгове, които им придават вълнообразен характер.
Ако се засади такъв материал, то растенията развиват листа, които бързо пожълтяват и преждевременно загиват. По-слабо заразените клубенолуковици дават хилаво стъбло, с малък брой цветни пъпки. Фаталното е, че от майчината луковица причинителят преминава по заместващата и новообразуваните млади. Благоприятните условия за развитие на болестта са топлината, съчетана с влага, както по време на съхраняването, така и когато са засадени болни луковици. Гъбата презимува по заразени клубенолуковици в складовите помещения и по остатъци от гладиоли в почвата.

Борбата
Тя е от значение, когато при отглеждането мястото на гладиолите се променя така, че те да идват на същият парцел след 3-4 години. Много важно е по време на съхраняването да се спазва подходящ режим - сух въздух и определената оптимална температура около 4-6ºС. Помещенията трябва периодично да се проветряват. Луковиците редовно да се преглеждат. Болните се отстраняват и унищожават чрез изгаряне. Да се засажда само здрав посадъчен материал.

ПРЕДИ ЗАСАЖДАНЕ СЕ ТРЕТИРА
При опасност от поява на болестта преди засаждането се третира с подходящ фунгицид за 20-30 минути. Препоръчва се Бенлейт 50 ВП - 0,15%, Роврал 50 ВП 0,2% и други. След третирането луковиците задължително са просушават. Контролът продължава и по време на вегетацията. Периодично растенията се преглеждат. Болните се изскубват и унищожават.

Сухото гниене се проявява при съхраняване
У нас се среща често по време на съхраняване на посадъчния материал и нанася големи щети. Причинява се от гъбата Stromatina gladioli. По клубенолуковиците се появяват дребни, закръглени червеникави петна, които по-късно достигат светлокафява до черна багра. Ако условията са благоприятни за развитие на болестта, петната се разрастват, сливат се, хлътват и тъканите им загиват. Загнилите тъкани стават влакнести. По повърхността на клубенолуковиците се образуват множество дребни телца, наричани склероции. С тях гъбата зимува.

НЕЖНИТЕ ЛУКОВИЦИ ПРЕДРАЗПОЛАГАТ ЗА ЗАРАЗА
Благоприятните условия за развитие на болестта са топлото и влажно време през вегетационния период. Тези фактори се засилват, ако почвата не е дренирана и задържа излишна влага. Когато луковиците се изваждат в дъждовно време и не се просушават добре, гъбата бързо се развива. Ако растенията са били нецелесъобразно едностранчиво торени само с азотни торове, то луковиците са много нежни и лесно се поддават на заболяването. Липсата на бор в почвата увеличава възможността за поява на болестта.

Мерките
За ефикасната борба от значение са превантивните мерки. Преди всичко гладиолите не трябва да идват на едно и също място поне четири години. Да се засаждат само здрави луковици. По време на вегетацията растенията да се преглеждат и всички болни да се изваждат и унищожават. Стриктно да се подбира сухо време за изваждане на клубенолуковиците, като се внимава те да не се нараняват. Изваденият материал да се изсушава на проветриво място. По възможност да се инсталират сушилни с температура 29-35° С. Влажността в този период да е 80%. Въпреки че през есента няма дни със силно слънце, трябва да се знае, че материалът не трябва да се излага продължително време на слънчево огряване. Това причинява втебеширяване на клубенолуковиците - вътрешността им побелява и се втвърдява.

КОГАТО НЕ ДОСТИГА БОР
При доказан недостиг на бор гладиолите се подхранват с 1-2 кг на декар борна киселина или боракс, размесен с малко пясък. Преди есенната обработка мястото, определено за гладиоли, трябва да се натори със суперфосфат и калиев сулфат. Препоръчва се преди засаждане клубенолуковиците да се обелят от най-външната люспа и да се обеззаразят с един от фунгицидите, които се използват при фузариозата.

Сивото гниене напада цветовете и клубенолуковиците
Сивото или както се нарича още сърцевинно гниене на клубенолуковиците се среща доста често у нас. Причинява се от гъбата Botrytis gladioli. По луковиците се появяват дребни елиптични червено-кафяви или жълто-кафяви петна, които по-късно хлътват и биват заобиколени от червеникав или тъмнокафяв венец. Те непрекъснато се разрастват, сливат се, като обхващат и деформират цялата клубенолуковица. По повърхността им се образуват разпръснати или на купчинки черни телца - склероции. Понякога гниенето започва от основата на стъблото и се разпростира навътре по цялата сърцевина на клубенолуковицата, поради което болестта носи и названието сърцевинно гниене. Освен в подземните органи, гъбата се развива и по цветовете. Когато сортовете са ярко обагрени, то по тях се образуват елиптични белезникави воднисти петна. При висока влажност на въздуха те се покриват със сивокафява плесен, което много загрозява растенията.

ПРЪСКА СЕ И ПО ВРЕМЕ НА ВЕГЕТАЦИЯТА
За успешно извеждане на борбата срещу тази болест освен посочените предпазни и агротехнически мерки се препоръчва и пръскане по време на вегетацията. Използва се роврал 50 ВП - 0,2% сумилекс 50 ВП - 0,2%, купроцин супер - 0,4% или друг подходящ фунгицид. Желателно е да се прибавя прилепител поради восъчния налеп по листата.

Септориозата образува червеникаво-кафяви петна
Твърдото гниене, известно като септориоза, се причинява от гъбата Septoria gladioli. Напада както листата, така и клубенолуковиците. По листата се появяват дребни, закръглени светлокафяви до червено-кафяви петна. По-късно те избледняват и се покриват с множество черни точици. Това са плодните телца на гъбата, изпълнени със спори. С тях болестта се разпространява от едно растение на друго. Когато петната са много, листата изглеждат като изгорели. Проявите по луковиците също са петна - дребни, воднисти, червено-кафяви. Те постепенно потъмняват, хлътват, изсъхват и се заобикалят от воднист пръстен. Той рязко разграничава болната от здравата тъкан.Когато луковиците са силно заразени, те се втвърдяват и се мумифицират.

Предпазното пръскане по време на вегетацията е задължително. Използва се фунгициди, като броят на пръсканията зависи от метеорологичните условия. Предпазните и агротехнически мерки са от голямо значение за опазването на гладиолите от болестта.

Пеницилийното гниене вреди най-много на късните сортове
У нас най-често се среща по време на съхраняване на посадъчния материал. Причинява се от гъбата Penicillium gladioli. Най-големи загуби нанася на късните сортове по време на съхраняването, особено когото са извадени неузрели. По луковиците се появяват едри закръглени червено-кафяви петна. Те са хлътнали, с леко издигната периферия от коркова тъкан, която ги отделя от здравата тъкан. В средата на петната се появяват купчинки от сиво-зелени спороносци. Когато клубенолуковиците се съхраняват на влажно място, петната могат да обхванат цялата луковица и тя загива. Причинителят е много опасен, тъй като е устойчив на неблагоприятни условия.

Борбата е трудна
При изваждането на клубенолуковиците трябва да се внимава, да не се нараняват, тъй като причинителят прониква в тях през рани. Да се съхраняват само добре узрели и отлично изсушени клубенолуковици. Температурата в помещенията за съхраняване трябва да е от 4 до 8° С. Силно заразените клубенолуковици да се изгарят. Преди засаждане на видимо здравите да се обелват и третират по използваните начини, които са дадени при другите болести по клубенолуковиците.

Неприятелите по гладиолите са много. Едни от тях нападат предимно този вид, а други са всеядни, така че се срещат не само по цветята, но и по зеленчукови и овощни видове.

Трипсът атакува различни видове цветя
Трипсът (Taeniothrips gladioli) напада също амарилис, нарциси, бегония, карамфил, хризантема, делфиниум и много други. Насекомото вреди, като смуче сок от листата и цветовете, поради което те се обезцветяват и деформират. По време на съхраняването трипсът може да нападне клубенолуковиците на гладиолите. Поврежда дънцето, като на мястото на убождането се появяват кафяви петна. Те засъхват, сбръчкват се и се покриват с кафяви корковидни петна.
Възрастните насекоми са много дребни - на дължина достигат едва до 1,5 мм. Тялото им е плоско, тъмнокафяво, с по-тъмна глава и гърди, а крилете са прозрачни. Те са много подвижни. Трипсите снасят яйцата си в листата, пъпките и цветовете на гладиола. Те са много дребни, бели, гладки, с бобовидна форма. От тях се излюпват ларви. В първа възраст те са прозрачно бели, във втора - светложълти. Пронимфата и нимфата са оранжеви с бели крачка.
ПЪЛНОТО РАЗВИТИЕ Е ОКОЛО 16 ДНИ
Трипсът зимува като възрастна форма в растителните остатъци в почвата, но най-вече в складовите помещения, където се съхраняват клубенолуковици. След засаждането започва активно размножаване на насекомите. Целият цикъл на развитие на едно потомство от яйце до възрастно насекомо продължава около 16 дни. За една година е възможна да се развият 9-10 поколения. Най-масово се намножава по време на цъфтежа на гладиолите. Благоприятства се от сухото и топло време, а хладното и дъждовно време са неблагоприятни за развитие на трипса. Насекомите се пренасят от растение на растение във всички фази. Това много затруднява борбата.

Предпазно
За да е успешна борбата срещу неприятеля, е много важно да се вземат предпазни мерки. Те включват събиране, изсушаване и изгаряне на всички остатъци от гладиоли на мястото на отглеждане. 
Автор: д-р Анка Дончева
 1