Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на праскови

Отглеждане на праскови

По стопанско значение прасковата се нарежда на трето място след ябълката и сливата.
От една страна това се дължи на много добрите вкусови и технологични качества на плодовете, а от друга, на обстоятелството, че почти четири месеца (от средата на юни до началото на октомври) зреят различни прасковени сортове.
Създаващи възможност за непрекъснато снабдяване на пазара с пресни плодове.

Разстояние на засаждане: При вретеновидна корона прасковата се сади на разстояние 4 х 2-3 метра,4,5 х 2-3 метра. При чашовидна корона - 5 х 4 метра, 4 х 4 метра, 4 х 3,5 метра.

Биологични особености: Прасковата е един от най-скоро плодните овощни видове.
В млада възраст прасковените дървета имат буен растеж и добре изразена склонност към преждевременно разклоняване. Характерно за тях е образуването на най – силни клонки в основата на короната, без да се налага съкращение по време на формирането. Тя встъпва в плододаване рано – на втората – третата година след засаждането. Характерно за прасковата е изобилно завързване и склонност към претоварване с плодове, което влошава качеството на продукцията, което налага прореждане на завръзите. Прасковата плододава основно на смесени клончета, майски букетчета и цветни клончета. Цветните пъпки се формират и върху по–силните прирасти – дървесни клончета и лакомци. Най-качествени плодове при някои от сортовете се образуват върху смесените клончета. Прасковените сортове са самофертилни (самооплождащи се). Отделни сортове (Хале и др.) са мъжко-стерилни (с дефектен прашец) и изискват чуждо оплождане. Живота на прасковените дървета е около 15 години. 
Изисквания към екологични фактори: Прасковата е светлолюбив и топлолюбив овощен вид. Отглежда се успешно до 600 метра надморска височина, където има достатъчно топлина. По време на дълбокия покой, цветните пъпки на прасковата измръзват при температури от минус 20 – 21 градуса. Най- устойчивите сортове издържат на температури до минус 24 градуса. През февруари и март, когато цветните пъпки са набъбнали, повреди се получават при температури под минус 15 градуса. Цветните издържат около един час на температури под минус 3 градуса а завръзите на минус 1 градус. Прасковата е сухоустойчив овощен вид, но успешното им отглеждане е практически невъзможно без напояване.
Когато е на семенни подложки от обикновена праскова, тя не понася преовлажняване. При задържане на вода в корено-обитаемия почвен пласт, корените страдат от задушаване. Прасковата се развива най–добре на алувиално – ливадни почви, но може да се отглежда и на канелено горски, черноземи и други видове почви, стига те да са с добър въздушен режим. Неподходящи са тежките по механичен състав почви, преовлажнените и с високо съдържание на карбонат почви. При високо съдържание на активни карбонати (до 10 – 12%) прасковата се отглежда успешно на прасковено – бадемов хибрид (GF 677), но при условие че почвата е по – лека и не задържа излишна влага.Особености при отглеждането: 

При създаване на насажденията прасковените сортове се засаждат в отделни парцели, подредени по реда на зреене на плодовете, с оглед да се улесни пред беритбеното напояване, беритбата и други. Мъжко-стерилните сортове се засаждат групово по редове, заедно със сортове опрашители. Прасковените дървета се формират предимно като чаша и свободно-растяща корона. Добрата разклоняема способност на сортовете и образуването на силни клонки в основата на короната не налага при резитба за формиране да се съкращават скелетните клони. При свободно-растяща корона клонките се разполагат така, че да не са един над друг. Претоварването на дърветата с плодове по време на пълното плододаване налага резитбата за производство да се извършва ежегодно. В противен случай качеството на плодовата продукция се понижава, дърветата плододават нередовно, бързо застаряват и живеят по – малко. Редовно плододаване може да се получи, само ако всяка година се полагат необходимите грижи - подходящо торене, напояване, резитба и агротехнически мероприятия. Прасковата плододава  най – добре върху смесените клончета. Почвената повърхност в прасковените насаждения се поддържа предимно в черна угар. Отглеждането на междуредови култури не е препоръчително. По изключение може но през първите една – две години след засаждането на дръвчетата.Есенната оран е на дълбочина до 15 сантиметра в междуредията и 10 в близост да дърветата. Обработките през пролетно – летния период са на дълбочина 6 – 8 сантиметра. Хербицидите трябва да се използват много внимателно, особено на леки почви. 

Торене на прасковите. Прасковените насаждения се торят редовно с азотни торове.В младите насаждения растенията се подхранват в околостъблените кръгове с 6 – 10 грама азот на квадратен метър.
От третата година торовете се разхвърлят по цялата площ. В плододаващите насаждения торовата норма е 15 – 20 килограма азот на декар. В младите насаждения азотните торове се внасят на два пъти – през март и края на март. При възрастните срока на подхранване е в зависимост от типа на почвата. На почви със среден до тежък механичен състав половината от азотния тор се дава в края на зимата, а другата половина към края на май. На почви с по – лек механичен състав половината от торовете се внася през февруари – март, след юнското опадване на завръзите и  след беритбата на плодовете. Ранните сортове се подхранват двукратно. При системно торене с азотни торове прасковата реагира добре на фосфорно торене, съчетано с калиево. В плододаващите прасковени насаждения се тори с 8 – 10 килограма фосфор и с 15 – 18 килограма калий (като активни вещества) на декар, а през 2 – 3 години се внасят по 2 – 3 тона оборски тор на декар. Посочените торови норми са ориентировъчни. Те трябва да се определят въз основа на почвения или листния анализ. Прасковата има повишени изисквания към влага по време на образуване и втвърдяване на костилката и през периода на бързо наедряване на плодовете. Поливките се извършват при понижаване на влагата в почвата до 75 % от ППВ. Много добре върху качеството на плодовете се отразява поливката, която се извършва 2 – 3 седмици преди узряването на плодовете. Особено опасни за прасковата са следните болести: къдравост, брашнеста мана, съчмянка, вирусни болести и др.,а неприятелите- прасковен молец(анарзия), източен плодов червей, листни въшки, щитоносни въшки, гъсеници, плодови червеи и др.   

 1