Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на ябълки

Отглеждане на ябълки

Значение и разпространение: Ябълката Malus domestica е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни Rosaceae, и е едно от най-широко култивираните дървета. Отличава се с голяма родовитост и отлични вкусови качества на плодовете, които са добра пазарна стока както за вътрешния така и за външния пазар. Наличието на голям брой сортове с различни срокове на зреене (от средата на юли до края на октомври) позволява да се осигури на пазара пресни плодове през доста продължителен период от време.

Разстояние на засаждане при ябълката: 
В зависимост от климатичните условия, почва и най-вече от подложката разстоянията на засаждане са:
При слабо растящите подложки от 3 до 3,5 метра между редовете и от 1,20 до 2 метра в реда.
При умерено растящите подложки от 3 до 4 метра между редовете и от 2 до 4 метра в реда.
При силно растящите подложки от 6 до 7 метра между редовете и от 4 до 6 метра в реда.

Биологични особености:
Размерите на ябълковите дървета, тяхното встъпване в плододаване и продължителността на живот зависят до голяма степен от растежната сила на подложката. Дърветата със семенна подложка образуват големи по размери корони.Когато подложката е слабо растяща, например М9 или ММ106, дърветата остават с малки размери (до 2 – 3,00 метра височина) и имат кратък живот – до 20 – 25 години. Силно растящите дървета встъпват в плододаване на 5 – 7 година след засаждането, а слабо растящите на втората година. Във връзка с растежа, размерите и хабитуса на дърветата при ябълката, наред с понятието стандартен тип, се е наложил и тип спър (старкримсон,ред чиф,скарлет и др.). Повечето от сортовете от типа спър имат по–слаб растеж майчиният сорт. Ябълковите сортове образуват плодове главно върху къси, слаби и торбести клончета. Плодните пъпки върху тези клончета са връхно разположени. Някои от сортовете (Златна превъзходна, Джонатан и други) образуват плодни пъпки и на силни (дървесни) клончета. Тези пъпки са разположени не само по върховете, а и странично. Върху по–старите клонки плододаването постепенно намалява с нарастването на възрастта. Сложните торбести клони плододават добре до пета – осма година. По – късно те често не се разклоняват, образуват по –малко плодни пъпки и имат нисък процент на завързване. Това налага периодично подмладяване на плододаващата дървесина посредством резитба Плодните пъпки на ябълката са смесени. От връхно разположените плодни пъпки се развиват най – често по 5 – 6 цвята, а от страничните по – малко.
Когато плодните пъпки на дадено дърво е малак, при много от сортовете от всяка пъпка се образуват по няколко плода. Ябълковите сортове са практически самобезплодни (самостерилни) и преди засаждане трябва добре да се подберат основните и сортовете опрашители.

Изисквания към екологични условия:
Ябълката се задоволява с по–малко топлина, а през периода на дълбокия покой е по–устойчива на отрицателни температури в сравнение с други овощни видове. Понасят температура до минус 30 – 32 градуса. Големите летни горещини влияят неблагоприятно върху качеството на плодовете на някои сортове. Ябълката е една от най–влаголюбивите овощни култури. Добри резултати се получават в райони с над 600 литра валежи на квадратен метър. Освен почвена, изисква и висока въздушна влажност. При липса на достатъчно валежи е необходимо поливане. Ябълката вирее на различни почви, но най – добре се развива на дълбоки, умерено влажни, проветриви и богати на хранителни вещества. Неподходящи за нея са много сухите и много влажните почви. Типа на почвата е от съществено значение. Най – добре са песъчливо – глинестите и глинесто – песъчливите почви, които са средно пропускливи. Неблагоприятни са както плътната тежка глина, която не пропуска водата, така и песъчливите и чакълестите подпочви, които действат като дренаж.
Ябълката вирее добре на слабо кисела до неутрална почва. От разпространените в нашата страна почвени типове, ябълката се развива най–добре на алувиално – ливадните почви. Подходящи за нея са силно излужените до слабо оподзолени канелено горски почви, типичните, слабо и средно излужените черноземи.
Особености при отглеждането на ябълки:
Начините за отглеждане на овощните култури, в това число и на ябълката, се определят основно от типа на почвата, релефа, климатичните условия, системите на засаждане и формиране на дърветата, от типа на подложките и други. В промишлените ябълкови насаждения в последно време дърветата се формират по системата вретено, което позволява сгъстено засаждане. В част от насажденията е застъпена и палметата с наклонени клони. В любителските овощни градини се прилага подобрена етажна и свободнорастяща корона. 

Подържане на почвената повърхност:
Състои се предимно в подържане на черна угар. Ограничено приложение има чимово – мулчирната система с използване на хербициди в редовата ивица. Във високо интензивните (гъстите) ябълкови насаждения, каквито се създават масово през последните години, кореновата система на дърветата е сравнително плитко разположена, тъй като подложките са слабо и умерено растящи. Това налага есенната оран да се извършва на по – малка дълбочина (10 – 12 сантиметра). Ако подложката е по – силнорастяща, дълбочината е до 15 – 18 сантиметра. В близост до стъблата на дърветата се обработва плитко. Вегетационните обработки, които са с дълбочина 6 – 8 сантиметра, се преустановяват през първата половина на август. Развилата се след това плевелна растителност създава добри условия за узряването на клончетата и оцветяването на плодовете. 

При употреба на хербициди, обработките в редовата ивица отпадат или са малко на брой. Безсменното прилагане на черна угар в продължение на много години, води до влошаване физическите свойства на почвата и до обедняването й на органични вещества, което налага периодично да се внасят органични торове или да се отглеждат култури за зелено торене. Малките междуредови разстояния, в гъстите ябълкови насаждения не се отглеждат междуредови култури. При наличието на достатъчно валежи или на подходящи условия за напояване, може да се поддържа в затревено състояние (чимово – мулчирна система). Желателно е тази система за поддържане на почвената повърхност да се прилага в насаждения с вече укрепнали дървета, от четвъртата петата година след засаждането нататък. Ябълковите дървета се нуждаят от всички хранителни елементи, необходими за овощните растения, но в типични овощарски почви като подхранване обикновено се внасят азот, фосфор и калий. При това е необходимо балансирано торене, тъй като излишъка от даден елемент може да доведе до недостиг на друг елемент. Прекомерното торене с азот например, може да доведе до появата на признаци на калиево гладуване. Нуждите на ябълковите растения от хранителни вещества се определят най-точно чрез почвени и ли листни анализи. Недостатъкът на един или друг хранителен елемент може да се определи и по видими промени по вегетативните части на растението и плодовете. 
При недостиг на азот връхните клончета на дърветата са с дължина под 15 сантиметра, листата са светлозелени и рано пожълтяват, а плодовете остават по–дребни.
При недостиг на фосфор са с по слаб растеж, матовезелени листа и дребни, интензивно оцветени плодове с малка съхраняема способност.
При умерен недостиг на калий плодовете са слабо оцветени, с лошо качество, а при голям недостиг, освен това листата са маслинено кафяви, завити нагоре към средния нерв, с хлоротични ръбове, които пригарят. 
 1