Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на круши

Отглеждане на круши

Крушите Pyrus Pear са род дървета от семейство Розоцветни (Rosaceae).
Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за развитие на крушата в цялата страна. Широкото разпространение на крушата в световен мащаб се дължи на ценните й плодове, както за прясна консумация, така и за преработка.
Плодовете от висококачествените сортове са превъзходен десертен плод със сочно топящо се месо, приятен аромат и много добро съчетание на захари и киселини. Захарното съдържание в тях е около 8-11%, а органичните киселини са по-малко в сравнение с ябълката, което им придава и по-сладкия вкус. Особености.   Крушата е силно растящ овощен вид и присаден на семенна подложка може да развие корона до 15 и повече метра височина.  
Дълголетието и достига до 40-60 г, а в някои случаи - до 80-100 г. Присадените на дюлеви подложки развиват корони най-много до 3-4 м и дълголетието им е около 20-30 години. При тези подложки началото на плододаването е към 2-ата година, а при семенните подложки - към 5-ата - 6-ата година. Добивите от едно дърво са около 100-200 кг, но могат да достигнат и до 300-400. Добивите на присадените върху дюлева подложка дървета е много по-малък, но това се компенсира от по-големия брой дървета, които се засаждат на единица площ. От един декар могат да се получат средногодишно от 1500 до 3000 кг. Културните сортове през зимния период издържат най-много до минус 26-28°С. Някои сортове, които произхождат от континенталната зона, издържат и до минус 30°С. Високите летни температури причиняват пригори по листата и плодовете. Вирее на различни почви, но с достатъчно хранителни вещества.

Отглеждане на круша. Крушата се развива задоволително върху различни почвени типове, стига почвата да е добре аерирана, не по-плитка от 1 м и добре запасена с хранителни вещества. Неподходящи са силно песъчливите, засолените, много тежки и тези с високо ниво на подпочвените води, особено когато е присадена на семенна подложка. При използване на дюлева подложка изискванията към почвата са много по-големи. В този случай тя може да се отглежда и на почви със сравнително по-високо ниво на подпочвените води. Тази подложка не понася варовите почви, при които се получава пожълтяване на листата (хлороза), развитието не протича нормално и растенията загиват преждевременно.
Крушата е сравнително по-чувствителна към затревяването на почвата и затова е желателно да се отглежда по системата на черната угар, което е задължително при използване на дюлева подложка. Крушата е влаголюбиво растение и задължително се отглежда при поливни условия.

Торене на круша
Когато крушата е засадена на по-бедни почви и е използвана дюлева подложка се внася по 4-5 тона през три години, а по-богати почви - 2-3 тона оборски тор на декар. На по-бедни почви се внася 50-60 кг/дка фосфорни и калиеви торове фосфорни и калиеви торове, на по богати 30-40 кг. Азотните торове се внасят всяка година, като половината от дозата се внася в началото на пролетта, а другата половина - към края на май. Оптималната азотна норма е около 50-60 кг/дка амониева селитра.

Резитба на крушата С помощта на резитбите може да се окаже чувствително влияние върху растежа,  плододаването и дълголетието на крушата. През първите няколко години задачата на резитбата е формирането на здрава и добре просветлена корона. При крушата основно се формират два-три типа корони, в зависимост от използваната подложка.Подобрената етажна корона е за предпочитане. Когато крушата е присадена на дюлева подложка най-често се формира вретеновидна корона. Това е корона с добре развит централен клон, върху който се формира обрастваща дървесина от полускелетен тип.  В основата има 3-5 по-силни полускелетни клони (рамена), а постепенно към върха се изгражда къса обрастваща дървесина. Височината на тази корона е най-много 3-4 м, а диаметърът в най-широката й част - 1,5-2 м. Тези размери се поддържат чрез ограничаваща резитба на водача и основните рамена. Независимо от начина на формиране, през плододаващия период с помощта на редовни резитби за просветляване на короната и периодични резитби за подмладяване на обрастващата дървесина се поддържа растежът и плододаването.

Разстояние на засаждане при крушите
Присадените на дюлева подложка круши и формирани като вретено се засаждат на разстояние 4х2 или 4х2,5 метра При формиране на свободно растяща или подобрено етажна корона разстоянието е 4х3 или 4 х3,5 метра. Когато крушата е присадена на дива подложка разстоянията на засаждане са по големи. 

Болести и неприятели Крушата се напада от струпясване, сиви листни петна, ръжда, кафяви листни петна. Неприятелите са акари, листи въшки, ябълков плодов червей, листогризещи гъсеници, плодови оси и др.
 1