Отглеждане на сливи
Разстояние на засаждане. Сливата се засажда на разстояния в реда от 4 до 5 метра, а между редовете от 5 до 7 метра. Светлолюбиво растение е, но в по-малка степен от другите костилкови овощни видове-кайсия, праскова, череша, вишна. Сливата е влаголюбиво растение. Недостигът на влага оказва отрицателно въздействие върху развитието на дръвчетата, плодовете издребняват, а листата пожълтяват. Един от основните елементи за регулиране на растежа и плододаването на сливовите дървета е резитбата. През първите 4-5 години след засаждането основната цел е да се изгради здрав скелет на короната и придаването на определена форма, което е фактор за оптимален растеж и ежегодно обилно плододаване. Изборът на подходящ тип корона за сливовите дървета зависи в най-голяма степен от биологичните особености на сорта - възбудимост на пъпките, степен и характер на разклоняване, съотношение на едрите скелетни части и обрастващата дървесина. Най-често прилаганите системи за формиране на сливата са: подобрено-етажна корона, свободно-растяща и полу-плоска.
Торене на сливата. Торенето е едно от основните средства за повишаване на продуктивността на сливовите насаждения и качеството на продукцията. Оптималната торова норма за азота, ако се внася под формата на амониева селитра, е около 50-60 кг/дка, за фосфора - 50 кг/дка, ако се внася под формата на торен суперфосфат, и калий като калиев сулфат - 60 кг/дка. Посочените количества на фосфора и калия се внасят като запасяващо торене за срок от три години. Азотната торова норма се разпределя 2 пъти през годината, като 2/3 от нормата е добре да се внесе рано през пролетта преди цъфтежа на дърветата, а останалата част - в края на май или през юни, след физиологичното отпадане на завръзите. Освен прилагането на минерално торене в сливовите насаждения трябва да се прилага и органично торене. Сливата добре понася и зелено торене. Подходящи култури са ръж, зимен фуражен грах и грахово-ръжена смес.
Почва. Сливата успешно вирее на доста различни типове почви. Най-добри за отглеждането и са алувиално-ливадните, кафявите, тъмносивите и сивите горски почви. Може да се отглеждат и на слабо алкалните черноземи. Неподходящи са бедните, сухи и силно песъчливи почви, както и много тежките, студени и непроветриви почви.