Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на череши

Отглеждане на череши

Черешата (Cerasus) cherry (Prunus avium,Cerasus L.) е род овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Черешовите дървета се отглеждат на едно и също място над 30 години, което налага да се спазват всички изисквания при технологията на създаване на насаждението. Обърнете внимание на: избор на мястото; пред посадъчна подготовка на площта, системи и разстояния на засаждане; избор на подходящи сорто-подложкови комбинации; схема за разполагане на сортовете и засаждане. Черешата е един от най-желаните овощни видове. Може да се отглеждат череши успешно в цялата страна, включително и на пресечени местности до 800-900 м над морското равнище. Черешата не е особено взискателна към изложението и почвата, затова се развива добре и на почви, примесени със скален материал - камъни, трошляк, пясък и др. Неподходящи за черешата са много тежките глинести и варовитите почви. Тя се развива най-добре на леките и проветриви почви. 

Разстояние на засаждане: За подложки махалебка и дива череша между редовете  5 - 6 метра а в реда 4 - 5 метра. За по слаби подложки (гизела 5,гизела 6,максма)  4 х 3 ,4 х 2 метра. За вишните разстоянията на засаждане са по малки от тези на черешите.
Избор на мястото: При избора на място за нова градина се преценяват климатичните, теренните, почвените и други условия, съобразно биологичните изисквания на черешата. Подбират се места с добър въздушен дренаж по хълмовете и планинските склонове с наклон до 16-18°, както и прилежащи към склоновете равнинни участъци. Не се изисква специално изложение на мястото, но то трябва да бъде добре защитено от силни ветрове, да е в близост до удобни пътища и постоянен водоизточник за осигуряване на поливки при нужда. Не се препоръчват ниските равнини и особено затворените котловинни полета, защото в тях дърветата са изложени на опасност от измръзване през зимата и зимно-пролетния сезон. Критични за черешата са абсолютни минимални температури под минус 25-26°С по време на дълбокия покой, повратни студове /минус 10-12°С / в края на зимата, предшествани от затопляне на атмосферата и късни пролетни мразове /под минус 1-1,5°С/ по време на цъфтежа и непосредствено след него. При преценка на почвените условия се имат предвид изискванията на подложките, върху които са присадени сортовете. За да не се допуснат грешки в това отношение, за по-големи градини е желателно да се направи агрохимичен и механичен анализ на почвата и прецени нивото на подпочвените води и дълбочината на корено-обитаемия почвен слой. 

Засаждане: Извършва се есента - от края на октомври до началото или средата на декември - до настъпването на големи студове. Когато се пропусне този срок, се засажда и рано напролет, но всички предшестващи мероприятия се извършват есента. Есенното засаждане осигурява по-добро прихващане и развитие на фиданките през следващата година. Преди самото засаждане в посадъчните дупки се внася по 10 кг угнил оборски тор, 300 г двоен суперфосфат и 150 г калиев сулфат, които се смесват добре с почва. На дръвчетата за засаждане се прави основен преглед. Ако е допуснато подсушаване на корените, те се потапят във вода за едно денонощие. През първите няколко години след засаждане в междуредията може да се отглеждат само бобови или тиквови растения, като пристволните ивици задължително се поддържат в черна угар чрез ръчна или машинна обработка, неколкократни плитки почво-обработки през вегетационния период и есенна оран на дълбочина 18-20 см. Междуредията на плододаващите  градини се подържат в черна угар с периодично засяване на покривни култури (фацелия, бяла лупина, синап, фий) или внасяне на оборски тор. Културите се засяват през август септември, а се заорават преди цъфтежа. През вегетацията междуредията се обработват 4-5 пъти до август, а избуялите плевели се заорават в края на октомври на дълбочина 16-18 см. До петата година след засаждането дърветата се торят само с азотни торове в пристъблени кръгове с размери с 1 метър по голям диаметър от хоризонталната проекция на съответната корона, а след 5-ата година се тори цялото междуредие. Болести и неприятели: Най-често черешата се напада от болестите бяла ръжда, ранно кафяво гниене, съчмянка, кафяви листни петна. От неприятелите най-опасни са черешовата муха, листни и щитоносни въшки, вишнев хоботник, вишнева листна оса и др. 
 1