Есенен минзухар

Есенният минзухар (Colchicum autumnale, известен още като зимен мразовец и кърпикожух) е растение от семейство Colchicaceae, което изненадващо няма нищо общо с минзухарите, а с перуниките.  Есенният минзухар образува голяма луковица, цъфти през есента и въпреки името си си – минзухар – е отровно. Отличава се от обикновените минзухари по това, че цветовете му са със шест тичинки (при другите видове са три) и листата му са много по-големи и широки от обичайното. Листата се развиват през пролетта и началото на лятото. Миризмата им е подобна на тази на чесъна, а листата отмират до цъфтежа на растението. От една луковица се развиват около 6-7 цвята. Освен това, той често се използва с медицински цели. Култивиран е и е едно от малкото растения, които цъфтят през есента.

Грижи при отглеждането:

Светлина:
Растенията се чувстват добре на слънчеви места или на лека сянка.

Размножаване:
Размножават се чрез делене на гнездата на грудколуковиците и от семена. Грудколуковиците се изваждат след пожълтяването на листата, в средата или в края на юни, съхраняват се в сухо и проветриво помещение. Засаждат се отново от средата до края на октомври , на дълбочина от 7 до 15 см, в зависимост от големината на грудколуковиците, на разстояние 7-15 см. Семената се сеят веднага след събирането им. Ако се оставят за пролетта, ще прорастват цяла година, и дори повече. Растенията, отгледани от семена, цъфтят на 5-6-та година. Грудколуковиците за размножаване се изваждат след 3-5 години.

Пресаждане:

Мястото трябва да е дренирано, т.е. без застой на вода. Колхикума расте и на кисели, и на алкални почви. Даже на глинести, стига да не са твърде тежки и пренаситени с вода. В пропусклива и плодородна градинска почва, луковиците стават едри и цъфтят необичайно пищно. Могат да растат на едно място няколко години, без пресаждане. За размножаване, трябва да се пресаждат през две години. Разстоянието между луковиците при засаждането трябва да е 15 - 25 см. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковицата. Над луковиците трябва да има почвен слой с дебелина от 7 до 10 см (има се в предвид бялата месеста луковица, по-точно грудколуковицата). Дългата кафява тръбичка, образувана от краищата на люспите не се брои. Тя може да се показва над почвата, но в никакъв случай не трябва да се отчупва. Във вътрешността и се придвижват цветните бутони. Ако тръбичката бъде отрязана до върха на луковицата, бутоните ще трябва да избутват тежкия почвен слой сами, не всички ще се отворят, а някои ще се счупят.
Времето за засаждане не е определено. Ако е необходимо да цъфтят още на първата есен след преместването, засаждането трябва да е по-рано от това на лалетата – в средата на август. Така луковиците ще успеят да се вкоренят добре до началото на цъфтежа. Растенията могат да се пресаждат от едно място на друго в един и същи ден. Това се прави след като листата изсъхнат, и не по-късно от началото на новия растеж на корените. При изкопаването и пресаждането, старите сбръчкани луковици се отделят и изхвърлят.

Растенията могат да се засаждат и по време на цъфтеж и дори след това. Единственото условие е да е преди зимата. Незасадените навреме луковици цъфтят без проблем. Няколко едри луковици могат да се поставят на дъното на широк съд от прозрачно стъкло, за да цъфнат. Цъфтежа на колхикума не може да се ускори или забави. Растенията могат да се отглеждат в саксии и контейнери, но не трябва да се третират като стайни. За нормалното им развитие е необходим зимен период на покой. Съвременните сортове и видове са студоустойчиви. По произход те са високопланински растения. Оставените през зимата на балкона саксии и контейнери могат да замръзнат, но луковиците могат да оживеят.

Подхранване:

Колхикумите изискват редовно поливане и подхранване. Необходими са им азот, фосфор, калий и всички микроелементи, които се съдържат в комплексните минерални торове. За по-добри резултатати са достатъчни две - три подхранвания с по 30 грама на кв.м през пролетта и внасяне на компост през есента. Най-добре е да се подхранва с водни разтвори. Гранулите, попаднали по мокрите листа, могат да предизвикат изгаряне. Оптималната концентрация на разтвора е 2 грама на литър вода. С така приготвения разтвор се полива не по-малко от 15 литра вода на кв. м.

Особености:
Всички видове са отровни!

Пролетноцъфтящите колхикуми е най-добре да се засаждат на високи лехи или на слънчевата страна на алпийски тип градина. Почвата трябва да е глинеста, добре задържаща влагата през пролетния сезон, но без застой на водата. Дълбочината на засаждане на грудколуковиците е 3-4 пъти височината им.