Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Начало -
Ирис или перуника
Ирис или перуника
Изключително разнообразна група растения. Срещат се видове с височина около 1 м, а така също и джуджета. Разнообразие има и в обагрянето.
От перуниките у нас най-широко се отглеждат сортове от вида ирис германика (Iris germanica). Мечовидните листа на това цвете имат голяма декоративна стойност, а месестите му коренища позволяват да бъде засаждано и на по-сухи, дори каменисти почви.
Има безброй видове, чиито цветове са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Цъфти през май и юни. Те имат силен и приятен аромат и са достатъчно трайни за букети. Брането им обаче трябва да става преди напълно да се разцъфтели, понеже нежните листа се пречупват много лесно.
Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.
Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.
Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична.
Сортовете от ризомната група са най-популярните. А от тях са известни видовете – брадати, голобради и качулати.
Дебелото стъбло на тези ириси е почти или изцяло под земята.
Брадите ириси се наричат така заради власинките си по външните венчелистчета. Когато се засаждат, те трябва да се разположат на 30 см разстояние един от друг.
Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Засаждат на 2.5 – 5 см дълбочина.
Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.
Ирисите от ризомната група се отглеждат в почва с добри дренажни свойства и ярко слънце.
През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават.
Премахвайте старите и увредени части.
Ирисите от луковичната група са подходящи за алпинеум. Както личи от наименованието им се размножават чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
И тази група вирее добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.
Ириси използват се за засаждане в цветни групи, край водни басейни, в скални групи, а също и за рязан цвят. Може да се използва и за укрепване на шкарпи, където плътните, почти повърхностно разположени коренища не позволяват измиване на почвата от дъждовете.
РИЗОМНА ГРУПА
В тази група са най-популярните сортове. Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. Най-често се срещат брадатите ириси - разпознават се по власин-ките по обърнатите надолу външни венчелистчета. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден. в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина трябва да остане непокрита;
върховете на листата се премахват. Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ири¬си имат гладки външни венчелистчета и ризоми, раз¬положени под повърхността на почвата – засадете на дълбочина 2,5-5 см. При тях разнообразието от разме¬ри и форми е голямо. По-долу са описани някои от най-важните. Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигна¬та лентичка от тъкан.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Разделяйте ризомите на всеки няколко години. Премахвайте старите и увредени части. Ирисът трябва да се дели не само защото искаме да го размножим, но и за да се оздрави майчиният храст.
Счита се, че на едно място перуниката трябва да расте не повече от 3-5 години.
При пресаждането, като правило, се изкопава всеки храст и от коренищата се отделят тези, които са с диаметър 1-2 см и дължина около 2 см с листенца накраяЛистата се съкращават до една трета от дължината, корените се подрязват, като се оставят дълги около 3-5 см. В това състояние корените могат да се съхраняват няколко дни преди засаждането им.
Ако не искате да изкопавате целия храст, отделете едно годишните коренища от майчиното растение, като ги издърпате. По време на деленето обърнете внимание дали има поразени от бактериоза или меко гниене части, при които в начален стадий коренищата избледняват, след това изсъхват върховете на листата, а растящата им част се превръща в кашо образна маса с неприятна миризма.
Такива поразени участъци трябва да се изрежат и унищожат, а останалите части да се дезинфекцират. Засаждайте частите на ирисите по няколко в група. Размерът на ямката зависи от дължината на корените. На дъното на ямката направете хълмче, на върха на което поставете коренището. Посипете с малко почва - коренището трябва да остане на повърхноста на почвата. След това полейте растението и мулчирайте около него. При правилно засаждане растенията трябва да остават в вертикално положение
Ирис, (Iris reticulata) луковични ириси , холандски ириси
Луковичните ириси също варират на височина и иматпрелестни цветове. Сред тях са разновидностите ретикулата и холански ириси. Листната маса не се запазва дълго след цъхтеж. Високите сред тях холандски ириси са прекрасни за букети.
Iris reticulata
Произход: Кавказ, Мала Азия, Иран, Ирак
Семейство: Ирисови, Перуникови (Iridaceae)
Месторастене: Слънчево до полусенчесто място
Период на цъфтене: Март
Поливане и торене: Поддържа се лека влага до поникването на растенията, след това се полива редовно, но да не се допуска задържане на вода. През периода на израстване се наторява два пъти
Презимуване: На немразовито и светло. Да не се допуска изсушаване на пръстта
Размножение: В градината - чрез млади луковици през есент
МНОГООБРАЗИЕ:
Брадатите ириси от своя страна се раз¬делят на четири групи.
1.Високата група (75 см и повече, цъфтят през юни) включва хиляди хибриди.
2.От средната група 45–75 см, цъфтят през май.
3.В група¬та на джуджетата (20-45 см, цъфтят през май) са ирисите, подходящи за алпинеума и за предната част на бор¬дюра
4.Накрая идва ред на миниатюрната група (до 20 см, цъф¬тят през април) – потърсете И. пумила (10 см),
Голобрадите ириси са разделени в много групи.
-Пасифик коаст имат венчелистчета с ефектни жилки и вечно¬зелени листа.
-Сибирските ириси са сортове и хибриди на И. сангвинея и И. сибирика Сортовете са многобройни. Зимните ириси цъфтят между ноември и март при меко време.
-Водните ириси имат нужда от влажна почва – И. псеудакорус (жълт), И. кемпфери (пурпурен) и И. левигата (синьопурпурен)
Качула¬тите ириси са представени от И. кристата (10 см, бледо-лилав, оранжева качулка)
1