Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Имате 0 продукта в кошницата
Начало -
Артишок Cynara Artichokes ` 1 бр.
|
Артишок Cynara Artichokes ` 1 бр. | |
1 бр.
височина на растението: 75 см.
Артишокът афродизиак №1 сред зеленчуците
Растението е мощен антиоксидант, отличен източник на витамини, минерали и фибри
Артишокът (Cynara scolymus), наричан още ангинари, е малко известно у нас многогодишно зеленчуково растение от сем. Сложноцветни. Родината на артишока е Северна Африка. През 1600 година е пренесен в Америка, където добива голяма популярност. В момента, артишок расте в Централна и Южна Европа, Северна Африка, Южна Америка и Калифорния. Почти всички “пъпки”, които отиват на американския пазар, се отглеждат в Калифорния - град Кастровил дори претендира да е световна столица на артишока. Всяка година там се избира кралицата на артишока. Най-известната от тях е Мерилин Монро през 1949 година. Древните римляни и елините използвали артишок за подобряване вкуса на храната и за лекуване на различни заболявания. Артишокът е отличен източник на витамини (А, С и от групата В), минерали (натрий, желязо, фосфор, магнезий, калций, калий) и фибри. Богат е на цинарин - мощен антиоксидант, който не се съдържа в никой друг зеленчук. Хранителен стойности в 100 г артишок: 40 ккал; 4 г белтъчини; до 1 мг мазнини; 13 г въглехидрати и 7 г фибри.
Развива дълги силни корени. Листата са много едри, нарязани, понякога с бодли, зелени или сивозелени, отдолу с мъх. Образува високи до 1-1,5 м слабо разклонени стъбла, които завършват с големи кълбовидни съцветия със сини цветове. Сивите с черни ивици семена са дълги 6-7 мм. За храна се използват месестите люспи и месестото дъно на младите съцветия, които се варят или консервират. Съдържат витамин С, каротин, витамини от групата В, минерални соли и инулин. Артишокът се препоръчва особено при заболяване на черния дроб.
Артишокът е топлолюбиво растение, поради което през зимата трябва да се загърля. Може да понесе понижение на температурите до -2, - 3 гр., а съцветията се повреждат при -1 и напълно загиват при -2, -З гр. Изисква умерена влажност и преовлажняването на почвата му вреди. Артишокът е много взискателен към почвеното плодородие. Почвата трябва да бъде обработена дълбоко и да е добре осигурена с влага и с органични вещества.
Артишокът се отглежда най-често чрез засаждане на коренови издънки.
Грижите за насажданието се състоят в разрохкване на почвата, подхранване с минерални торове, внасяне на оборски тор през есента и поливане при засушаване. След прибирането на главичките цветоносните стъбла се орязват, жълтите листа се почистват, подхранва се с минерални торове и междуредията се прекопават. През есента листата се изрязват високо и растенията се загърлят, за да се запазят от зимните мразове. Издънките, появили се през пролетта, се отстраняват.
На реколта от артишок се разчита през втората година. Съцветията-главички се отрязват преди цъфтежа - през юни, когато започнат да се разтварят в горната си част.
Отрязват се с около 10 см от дръжката. Запазват се до 4 седмици при ниски температури (в хладилник). Насаждението на артишок се култивира 3-4 години.
Не е достатъчно да се приготви артишок, трябват и умения да се яде. Това се прави с ръце, което може да създаде някои проблеми по време на тържествени празници. Сърцевината на артишока се вади с нож и вилица. Подправя се с чесново масло или пикантен сос. Вкусът на артишока е леко горчив, нещо средно между корен от целина, праз лук и аспержи. На остров Сицилия твърдят, че редовната консумация на артишок подмладява. Той извежда от организма лошия холестерол. Годните за консумация пъпки са полезни за възрастните хора и при пациенти с атеросклероза. Древните гърци и римляни считали артишока за деликатес и афродизиак. Жителите на Гърция приписват на това растение свойства, които допринасят за раждане на момчета.
1