Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
  • В кой раздел бихте искали да се увеличи асортимента?
     
  • семена за зеленчуци, билки, подправки
     
  • семена за цветя
     
  • разсади за цветя, декоративни дървета храсти
     
  • луковици и коренища
     
  • продукти за растителна защита
     
  • друг
     
  • Защо гласувахте така:
     
  •  
Резултати
 
 

Начало - Бяла детелина

Бяла детелина

 
Многогодишно фуражно и изключително ценно медоносно тревисто растение с изправени стебла и тройни последователни листа. Съцветията са сферични бели главички с големина 1,5 - 2 см в диаметър. Цъфтежа е продължителен - от май до октомври. Отглежда се лесно, издръжливо на засушаване, може и да се коси. Семената се засяват през март, април, август.


БЯЛА ДЕТЕЛИНА

Trifolium repens L. е ценна бобова пасищна трева. Надземната й биомаса е богата на протеин, калций, фосфор и витамините А и С. Понася утъпкване и изпасване и не причинява подуване при преживните животни. От нея се получават до 1000 кг/дка зелена маса, а от някои сортове добивите са по-високи.
Дълготраен вид с надземни, пълзящи, вкореняващи се издънки. На една и съща площ се запазва повече от 10 години, поради вегетативното си размножаване и самозасяване. През първата година се развива бавно, като максималното си развитие достига на втората - третата година. През пролетта отраства рано. Понася често из пасване, утъпкване и окосяване. Бялата детелина е светлолюбиво растение
В     пасищни     смески     при     правилно използване    издържа   конкуренцията   на високите   видове.   Развива   се   добре   в паркове и стадиони, които се окосяват и поливат    редовно.    Има    много    добра студоустойчивост       и       издържа       на краткотрайни   засушавания.    Развива   се добре    в     по-влажни    райони    и    при напояване. Понася високо ниво на подпоч¬вените   води   и   краткотрайно   заливане. Развива се добре върху слабо кисели и засолени  почви.  Най-добре  вирее  върху | средно тежки, умерено влажни, богати почви. Бялата детелина се отглежда рядко в самостоятелни посеви. В такива случаи тя се засява   с   1.0-1.2   кг/дка,   на   дълбочина   1.0-1.5   см.   Поради   дребните   семена задължително се извършват предсеитбено и след-сеитбено валиране. Обикновено се включва като компонент на дълготрайните тревни смески за паша особено за предпланинските  и  планинските  райони  с  бедни  и  кисели  почви  както  и за затревяване на наклонени терени.  Процентното участие на бялата детелина в такива смески е от 20 до 30%, с което се осигурява по-добра смилаемост на получения фураж.

Подходяща е за смески, предназначени за тревни площи в паркове, при затревяване на стадиони, спортни площадки и др.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина и светлина. Развива се добре при сравнително хладен климат. Семената покълват при 2- 3°С и младите растения не загиват до минус 8-10°С. При безснежна зима проявява по-голяма чувствителност от люцерната към ниските температури, но презимува добре при снежна покривка. Високите температури, съчетани със засушаване подтискат развитието й. Червената детелина е растение на дългия ден, но в сравнение с люцерната е по-малко взискателна към светлината и по-добре понася засенчване и покровна сеитба.

Изисквания към влага. Влаголюбиво растение, но не понася продължително заливане и излишно преовлажняване, тъй като е взискателна към наличието на въздух в почвата. Обилните валежи и излишното овлажняване на почвата по време на цъфтежа се отразяват неблагоприятно върху добивите на семена. При висока влажност се стимулира вегетативното развитие на растенията и се подтиска формирането на цветни органи, вследствие на което се получават ниски добиви на семена. Развитието на детелината протича нормално при влажност на почвата 70-80% . Не понася ниска атмосферна влажност. Засушаването през първата година води до пропадане на посева, а през следващите години силно подтиска развитието на растенията и рязко намалява добива. Засушаването след първата коситба предизвиква загиване на голяма част от растенията. Най-високи изисквания към влага детелината има от пролетно отрастване до начало на цъфтежа, както и след окосяване. По време на цъфтеж и образуване на семената изискванията към влага се понижават.

Изисквания към почва. Детелината не е много взискателна към почвените условия. Най-подходящи са средно тежките, дълбоки почви с достатъчно съдържание на хранителни вещества и карбонати. Добре се развива и върху по-тежки и слабо кисели почви ( рН > 5.5). Не понася високо ниво на подпочвените води и засоляване.

АГРОТЕХНИКА
Място в сеитбообращението. Поради малката й дълготрайност, бърз темп на развитие и положително влияние върху почвеното плодородие, за разлика от другите многогодишни бобови, детелината може да се отглежда в полските сеитбообръщения като се използува една или две години. В поливните райони може да се включи в зеленчукови, памукови, оризови и др. сеитбообръщения. Не е взискателна към предшественика, но не може да се засява преди да са минали 3-5 години след разораването й поради т.нар. "детелиново уморяване" на почвата. Много добър предшественик за житните и техническите култури.

Обработка на почвата. През първата година детелината се развива бавно и страда от запленяване, което налага почвата да бъде добре обработена, чиста от плевели и добре запасена с влага и хранителни вещества. Обработката на почвата се извършва в зависимост от предшественика и срока на сеитба. При пролетна сеитба и след окопни култури веднага след прибиране на предшественика се извършва есенна оран на дълбочина 20-22 см. При валежи през втората половина на лятото и есента голяма част от плевелите поникват, поради което е необходимо да се извършат една или две повърхностни обработки (култивиране или дискуване) преди настъпване на зимата, с което се цели унищожаване на плевелите и изравняване на площта.

През пролетта площите се култивират 1-2 пъти в зависимост от из- вършените допълнителни обработки през есента като последното култивиране се съчетава с брануване.
При есенна сеитба веднага след прибиране на предшественика се извършва предсеитбена оран, като дълбочината се регулира в зависимост от съдържанието на влага в почвата. Следва брануване, а непосредствено преди сеитбата плитко култивиране , брануване и валиране за създаване на твърдо легло за семената, което улеснява засяването, поникването и първоначалното развитие на посева. В планинските райони обработките се извършват съобразно релефа и почвения тип. Торене. Детелината реагира най-силно на фосфорните торове, които се внасят запасяващо с основната обработка на почвата, в количество 6-9 кг Р2О5/дка. На почви с кисела реакция се препоръчва варуване с основната обработка на предшественика. Детелината не изисква големи количества азотни торове. При кисели или бедни на N почви реагира силно на микроторене с молибден, с който предсеитбено се третират семената.

Сеитба. За сеитба се използват семена чисти от кускута, с най-малко 80% кълняемост и 90% чистота. Сеитбата се извършва рано през пролетта под покров или в чисто състояние. В типичните за детелината райони като покровни култури се използват овес, ечемик, пшеница, фий, грах и техни смески. Сеитбата се извършва заедно с покровната култура, разделно или напречно на редовете. Посевната норма на покровното растение е 30-50 % от оптималната при отглеждане
в чисто състояние. Сеитбената норма на детелината в чисто състояние е 2,0-2,5 кг/дка / със сеялка на ръка отива 3-3.5 кг./ семена при междуредово разстояние 10-12 см и дълбочина на засяване около 2 см. За семена се засява на разстояние 45-50 см с 0,5 - 0,7 кг/дка.  При отглеждане в тревни смески от многогодишни житни треви е най-добре да се комбинира с тимотейка, ливадна власатка и италиански райграс. Грижите през вегетацията се свеждат главно до борба с плевелите (по химичен начин или чрез окосяване преди осеменяване), напояване (2-3 поливки, където е възможно), пролетно валиране, подхранване и др. Детелината е добро медоносно растение и на семепроизводните посеви трябва да се осигуряват достатъчно пчелни семейства. Детелината се напада от редица болести - переноспора, кафяво гниене  и др., които могат да се предотвратят като се избягва отглеждането й на много тежки и влажни почви.

Прибиране. Срокът на прибиране се определя от направлението на използване -сено, зелена храна или витаминно брашно. При използване за сено се прибира от бутонизация до началото на цъфтежа. През този период растенията са добре облистени, имат високо съдържание на хранителни вещества и витамини. Коситбата се отразява благоприятно върху жизнеността и дълготрай¬ността на растенията. Коситбата в по-късни фази намалява опасността, посева да оредява и през следващите години добивите да  намаляват. Окосяването е на 4-5 см, а последната коситба през есента се извършва на 7-10 см. По-високото съдържание на вода затруднява приготвянето на сено, поради което се налага и изкуствено сушене.За витаминно брашно се окосява във фаза бутонизация. За получаване на семена се използва вторият подраст на посеви от втората година. Прибирането на семената се извършва, когато 80 % I от цветните главички придобият кафяв и тъмнокафяв цвят.



Използвана литература :  Доц. д-р ХРИСТИНА ЯНЧЕВА Аграрен университет - Пловдив
 
Продуктът не се предлага в момента.
 1