Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на домати

Отглеждане на домати

 
 Родината на доматите е Южна Америка. Първите диви форми са намерени по бреговете и в горите на Мексико, Перу, Колумбия. В Европа те са пренесени в средата на XVI век (1527-1557) - първоначално в Испания и Италия, по-късно в Холандия, Англия,Франция и други страни с топъл климат. Използването на култивационни съоръжения позволи отглеждането им не само в топлите, но и в по-хладните, даже и в полупланинските райони.

За ранно оранжерийно и  полско производство
Доматите за ранно производство в полиетиленови оранжерии се отглеждат задължително с пикиран разсад. Гъстият разсад се произвежда в отопляеми стъклени оранжерии и във вкопани парници с биотопливо, разположени в полиетиленови оранжерии.
В зависимост от района семената се засяват от 15 януари до 10 февруари. При сеитбена норма 2,0-2,5 г/кв. м.(20-25 г на дка) за 1 декар доматен посев е необходима около 10 кв. м. площ за гъстия разсад. У нас те са основна зеленчукова култура с най-голям дял на производство в Пловдивски, Пазарджишки, Петричко-Сандански, Плевенски, Русенски, Великотърновски, Ямболски, Бургаски район. Масовото използване на доматите се дължи на високата продуктивност и многообразието на приложение на продукцията за прясна консумация и в преработвателната промишленост.
И най-вече на отличните хранително-вкусови качества. Хранителната ценност на плодовете се определя от наличието в тях на въглеводороди, органични киселини, витамини, минерални соли, ароматични вещества.

Доматите се отглеждат като едногодишни растения. Но при създаване на необходимите условия, съобразени с биологичните им изисквания, те могат да бъдат дву- и многогодишни. Основната част на корените се разполага на дълбочина от 10 до 40 см и в диаметър 80-100 см.
Те притежават способността да образуват допълнителни корени от всяка част на стъблото, особено при наличие на висока влажност на въздуха и почвата. Това дава възможност за загърляне на култуците, за вкореняване на отделните части на растението и бързо получаване на посадъчен материал.

Отглеждане на домати в полиетиленови оранжерии
При отглеждането на домати в полиетиленови оранжерии целта е да се получи ранна продукция, която да задоволява нуждите на пазара до започване на беритбите на ранните полски домати. Тази продукция обикновено се реализира на по-високи цени.
Сортове 

В полиетиленови оранжерии се отглеждат само хибридни сортове, които притежават висока ранозрялост, продуктивност и пластичност при недостатъчно благоприятни условия - слабо осветление в началото на вегетацията, повишена относителна влажност на въздуха, резки промени в температурата и фактори, способстващи за развитието на гъбни болести.
Най-подходящи от българските хибридни сортове са Жар, Балкан, Марица 25 , Прекос, Ком, Прекодор

 За ранно полско производство с малки изключения са подходящи същите сортове, както при ранното производство в полиетиленови оранжерии: хибридите Жар, Балкан, Дар, Прекос, Дорина, Марица 25, Елина, Руен,Рила,Калина и др.

 За да поникнат дружно, сандъчетата се покриват с фолио

В отопляеми стъклени оранжерии най-добре е семената да се засяват в специални дървени сандъчета с дължина 45-50 см, ширина 30-35 см и височина 8 см или в пластмасови терини с подобни размери. Те се пълнят с обеззаразена почвена смеска съответно от разложен оборски тор и чимова почва в съотношение 2:1, или смеска от чимова почва, прегорял оборски тор и торф в равни количества. Преди засяване смеската се навлажнява, подравнява, очертават се  напречно браздички върху почвата в сандъчетата през 4-5 см и дълбочина 0.5-1.0 см. В едно сандъче се засяват 1 г семена. Те се поставят в браздичките през 1.0 см. По-гъстото засяване води до изтегляне на поникналите растения поради сгъстяване. След засяването на семената се прави подсипване със ситно пресята почвена смеска с дебелина на слоя 1.5-2.0 см, която се уплътнява със специално приготвена дъска. Сандъчетата се покриват с тънко прозрачно полиетиленово фолио, което осигурява получаването на дружни кълнове. Фолиото се отстранява, когато се появят първите кълнове. До поникването на семената сандъчетата е добре да бъдат засенчени. Полиетиленовото покритие при слънчево време може да доведе до повишаване на температурата под него до 30-40°С, което е пагубно за кълновете. До поникването се поддържа температура на хранителната среда и въздуха съответно 22-24°С и 24-26°С и висока влажност - около 85% от ППВ.Оптималната температура за покълването на семената е 24-26°С. При такава топлина, висока влажност на почвата и при наличие на добри посевни качества поникват след 5-6 дни.

Поникването започва с поява на дъгообразно извити стъбълца на повърхността на почвата. Още при появата на първите кълнове полиетиленовото фолио се отстранява и сандъчетата се поставят на слънчево място. В противен случай кълновете много бързо етиолират (изтеглят се). При плитко засяване на семената или поради ниското им качество при поникването котиледонните (първите целокрайни) листа трудно се освобождават от семенната обвивка. Това пречи на тяхното нормално разтваряне и задържа растежа на растенията. Ако се наблюдава при много кълнове, отстраняването на семенната обвивка се улеснява с обилно напръскване с топла вода с пулверизатор. Обвивката се размеква и се изхвърля, без да се наранят котиледоните.След отваряне на котиледонните листа се поддържа по-ниска температура - 15-16°С през деня и 12-13°С през нощта. Намалява се и влажността на почвата. След една седмица е необходима по-висока температурата - до 18-20°С през деня в слънчево време, 16-18°С - в облачно време и 14-16°С през нощта.През този период разсадът се полива умерено. При изтегляне на растенията се подсипва със смеска до 2/3 от височината на стъблото до котиледонните листа. Обикновено подсипването се прави при поява на първите същински листа. То благоприятства и по-добро развитие на кореновата система. Периодично повърхността на почвата се разрохква с гладка пръчица, наподобяваща леко подострен молив, без да се нараняват кореновата система и стъбълцата. Това подобрява аерацията на почвата и подпомага по-доброто развитие на растенията.
 
Пикирането се извършва, за да се увеличат хранителната площ и обемът на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и развитие на растенията. Те се пикират при наличие на първа двойка същински листа и зачатъци на втора двойка (кръстосване).Вечерта преди пикирането почвата в сандъчетата се навлажнява добре. Сутринта внимателно по няколко растения наведнъж се подкопават с дъсчица, без да се нарани кореновата система. Подбират се здрави, добре развити и еднородни по размери растения. По-слабо развитите и по-малките се пикират накрая отделно. Растенията се пикират в пластмасови саксийки или кофички за кисело мляко (по 1 растение в саксийка), напълнени със същата обеззаразена смеска, използвана при сеитбата. За да се започне пикирането, температурата на почвата трябва да бъде над 15°С. Под нея кореновата система практически не функционира. Почвата трябва да е навлажнена така, че с дървено шило или пръст да могат да се правят незасипващи се дупчици с дълбочина 5-6 см. В тях се поставят растенията, без да се подвива коренчето. Пикира се на дълбочина 0,5-0,6 см от котиледонните листа, почвата около стъблото и коренчето се уплътнява и леко се полива.Саксийките с пикираните растения се нареждат на разстояние 4-5 см една от друга върху полиетиленови платна, поставени в лехи с подравнена почва. Един-два дни след пикирането в слънчево време растенията се засенчват. Това ускорява вкореняването им.След пикиране температурата не трябва да надвишава 20°С в слънчеви дни, 17-18°С - в облачни дни и 15-16°С - през нощта. Щом се образуват 4-5 листа, се поддържа с 2-3°С по-ниска температура. Разсадът се полива умерено в слънчеви дни, сутрин. Прекомерната влага в почвата довежда до излишен вегетативен растеж.В този случай се получава сочен, изнежен, крехък разсад. От друга страна, прекомерното засушаване се отразява неблагоприятно на продуктивността на растенията. След всяка поливка, при леко подсъхване почвата около растенията се разрохква. Една седмица преди засаждане поливането рязко се намалява. Заедно с положителните температури в този период това помага за закаляване на разсада.Ако развитието на растенията изостава, подхранва се с амониева селитра (10-15 г на 10 л вода). При поливането и подхранването листата не трябва да се мокрят.При отглеждане на разсада в саксийки кореновата система се развива добре и не се поврежда при засаждането на постоянно място. Когато се пикира в лехи, част от кореновата система при засаждане се разкъсва и губи. Разсадът боледува, бавно и лошо се прихваща, растежът и развитието изостават.Готовият нормален разсад за засаждане е с височина 25-30 см, дебелина на стъблото 0,8-1,0 см, 7-8 листа и зачатъци на бутони на първо съцветие. Засаждането на растенията с цъфнало първо съцветие е нежелателно поради голямата вероятност от изресяване (окапване) на цветовете по време на вкореняването им.До 15 февруари се сее за разсад.
В парници, разположени в полиетиленови оранжерии, в зависимост от районите срокът за сеитба е от 20 януари до 15 февруари. Добре е да се сее в редове, очертани на 4-5 см разстояние върху уплътнена торово-почвена смеска. Между семената в редовете се оставя по 1 см. Това позволява разрохкване на растенията, след като поникнат. Засетите семена се покриват с 1,5-2 см ситно пресята торово-почвена смеска, която леко се уплътнява с дъска. След това технологията на отглеждане и грижите за разсада до засаждането му са както при отглеждане в отопляеми стъклени оранжерии. Растенията се пикират в освободените от гъстия разсад парници или в специално приготвени.

Засаждане и грижи за растенията

Сроковете на засаждане на растенията в полиетиленови оранжерии в зависимост от конкретните условия всяка година търпят корекции. За южните райони най-благоприятно е през второто и третото десетдневие на март, а за северните - със 7-10 дни по-късно.
Засажда се едноредово при разстояние между редовете 80 см и 30 см между растенията в реда. Температурата на горния слой на почвата трябва да бъде над 15-16°С. Растенията се засаждат ръчно на дълбочина над котиледонните листа, а при прерасъл разсад - на по-голяма дълбочина и с полягане на стъблото. Непосредствено след засаждане растенията се поливат гнездово, за да се уплътни почвата около кореновата система и по-бързо да стане вкореняването. Не се препоръчва поливане и окопаване на доматите в първите няколко дни след засаждането. Първото окопаване се прави след прихващането, тогава се подсаждат загиналите растения. Следващите са след поливане и унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата. Растенията се загърлят, за да се подобри хранителният режим и да пуснат допълнително корени. Полива се гравитачно.

Оптималната температура за отглеждане на доматите в полиетиленови оранжерии в слънчеви дни е 24-26°С, в облачно време - 18-20°С, през нощта - 15-16°С, влажност на въздуха - 60-70%.
За да не изресяват цветовете, първите две съцветия, а в отделни случаи третото, се третират с опрашители /доматин или срей опрашител/. Разтворът се приготвя непосредствено преди третирането, като се спазват стриктно концентрациите. Третира се в сутрешните часове през 3-4 дни. Внимава се разтворът да не попада върху листата.

Стара практика - "задънени" домати зреят рано. За да узреят по-рано доматите, наред с всичко друго, което правите, важно е също колтученето и кършенето. За ранни домати обикновено се използват високо растящи сортове, които се отглеждат на колове. Те имат способността за непрекъснат растеж, който при нашите условия свършва с първите слани. В пазвата на всеки лист образуват ново стъбло, което също расте непрекъснато. Нарича се колтук, а премахването му - колтучене. В началото на развитието си тези странични израстъци се развиват за сметка на готови хранителни вещества, които биха отишли за наедряването и по-бързото узряване на плодовете. Колтученето е стара градинарска практика. Прави се не наведнъж, а последователно с появата на първите колтуци след засаждането. Колкото по-навреме, толкова по-добър е и ефектът. Подходящият момент е от появата им до десетина сантиметра дължина. По-късно е вече безсмислено.
 
За поръчка
  • статия - 0 лв
  • бр.
 1