Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Имате 0 продукта в кошницата
Начало -
червена детелина Раян
червена детелина Раян
Червената детелина е растение на по-влажния и по-хладен климат
За определени райони на страната червената детелина (Trifolium pratense) има изключително значение за задоволяване на едрите и дребните преживни животни в частната ферма с необходимия му обемист фураж.
Изискванията на тази култура са по-специфични. Червената детелина е растение на по-влажния и по-хладен климат. Това предопределя ареала и подходящите условия на отглеждането й (планинските райони) - Родопския масив, северните предпланински площи на Стара планина и останалите планински масиви на страната. Във фермите в тези райони освен звездан с успех може да се отглежда и червената детелина.
Предимствата на този тревен вид са във високите добиви на тревна биомаса и благоприятното съдържание на хранителни и допълнителни вещества в нея. При добри грижи може да се получат 1000-1200 кг качествено сено или 4-5 т зелена маса от декар.
Червената детелина с успех може да се отглежда и на почви с кисела реакция (рН4,5), където люцерната и еспарзетата изобщо не виреят.
Стопаните трябва да знаят, че от културната червена детелина съществуват две форми - еднооткосна и двуоткосна.
Еднооткосната червена детелина е по-дълготрайна. На едно място след засяването издържа 3, а понякога според грижите и условията на отглеждане и 4 години. Стъблата й са по-дебели и по-груби. Развива се по-късно и цъфти 10-14 дни след двуоткосната форма. Развива богат първи подраст, а след първата коситба осигурява само приземна листна розетка и скъсепи стъбла. По-добре понася засушаването и особено ниските температури. Тези биологични особености на еднооткосната червена детелина я утвърждават като подходяща за отглеждане в по-високите планински райони на страната, където климатичните условия не са подходящи за отглеждане на сортове от двуоткосната форма.
Двуоткосната червена детелина е с по-ниски и по-слабо разклонени стъбла. Още в годината на засяването цъфти (зимно-пролетен тип) и образува цветоносни стъбла в следващите подрасти. Тя е по-неустойчива на ниски температури и е по-влаголюбива. За една година осигурява 2-3 откоса, но на едно място издържа само две години. Тя е интензивен тип трева и е най-масово отглежданата в света. Надземната й биомаса е по-нежна от еднооткосната форма.
Изисквания към вегетационните фактори
За покълнване семената изискват 2°С. След поникване младите растения са сравнително устойчиви на ниските температури. Големи са изискванията на червената детелина към водата. За да покълнат, семената й трябва да поемат вода около 110% от масата им. Растенията на червената детелина се развиват и в преовлажнени местообитания. За нея не са подходящи леките, с добре изявен вертикален дренаж почви. Предпочита ливадните почви, където се среща в голямо изобилие. Добре се развива на кисели почви.
Посочените, макар и накратко, изисквания на червената детелина трябва да се имат предвид от фермерите, когато решат да отглеждат този вид. Съответствието между биологичните изисквания на земеделските култури и особеностите на условията на околната среда са най-важното условие за успеха в растителното производство.
Агротехника
При отглеждането на червената детелина фермерът трябва да се съобразява с някои особености, специфични само за нея.
Детелината не бива да се отглежда повторно на една и съща площ по-рано от 4-5 години. Известна е т.нар. „детелинова умора на почвата", която може да се отстрани след посочения период от време.
Детелината не се нуждае от големи количества азотни торове. Наблюденията показват, че тя се развива най-добре след торен с оборски тор окопен предшественик (най-добре картофи). Отлично реагира на торене с калиеви и фосфорни торове, които се внасят запасяващо (за целия период на отглеждането й) в норми по 6–10 кг на декар.
Червената детелина силно реагира на торене с микроелементи, особено с молибден в количество и начин, посочени при люцерната.
Червената детелина понася сравнително добре покривния начин на засяване, включително и растящ покров. Той има смисъл в райони с повече валежи. Подходящи за тази цел са ечемикът, овесът, фиево-овесената смеска и др. И тук трябва да се спазва изискването покровното растение да се засява с 30-50% от оптималната му сеитбена норма при отглеждане в чисто състояние.
За 1 декар се използуват 2,5-3 кг семена, а при ръчна сеитба - 4-4,5 кг.
Грижи през вегетацията
Когато е засята под покров, прибирането на покровната култура трябва да се извърши навреме. Наложително е също така покровът да се коси по-високо, за да се предотврати неблагоприятното действие на слънчевото греене върху изнежените (етиолираните) млади детелинови растения.
Важна грижа е пролетното валиране. Поради това, че червената детелина развива богата приземна розетка с почти хоризонтално разположени листа, валирането е добре да се извършва с гладък валяк. Това е наложително при отглеждане на детелината на по-леки почви. Мероприятието е с висок ефект напролет, след просъхване на почвата.
В процеса на отглеждане на червената детелина много важно е напояването. Добре е при възможност за един вегетационен период да се полива 3-4 пъти - след всеки откос и през есента. Поливните и напоителните норми зависят от времето и от запасеността на почвата с вода.
Използване на червената детелина
Надземната биомаса на червената детелина е подходяща за получаване на сено, сенно брашно, сенаж и зелена храна на животните. При определени условия тя би могла да се оползотворява и като паша за животните. Двуоткосната червена детелина осигурява подраст още в годината на засяването й. Еднооткосната червена детелина достига пълно развитие на втората година след засяването й.
Червената детелина осигурява качествено сено, когато се коси от бутонизация до начало на цъфтежа. Това осигурява добър втори подраст. При закъсняване с коситбата се влошава качеството на тревата, като се увеличава относителният дял на несмилаемите или трудносмилаемите й съставки (лигнин и целулоза). При коситба във фаза цъфтеж и след нея резервните хранителни вещества се насочват от кореновата шийка към репродуктивните органи, в резултат от което растенията лесно измръзват през зимата. Това се наблюдава при семепроизводствените посеви с червена детелина, които след първото й осеменяване на следващата година изобщо не се развиват.
Зелената маса на детелината е с по-високо водно съдържание и затова сушенето й е по-трудно. Най-подходящ начин за оползотворяване на тревната биомаса от червена детелина е приготвянето на сенаж или на полусенаж.
Червената детелина може да се използва и за създаване на продуктивни изкуствени пасища главно за едри преживни животни. В смеските обаче не трябва да участвуват повече от 15 %, защото предизвиква подуване (тимпанит) на животните и не понася отъпкването и изкъсването при паша.
1